Европейската комисия (ЕК) представи през декември пакет от законодателни инициативи (Омнибус за околната среда и Пакет за енергийните мрежи), обявени като мерки за намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността. На практика обаче предложенията водят до сериозно отслабване на ключови екологични стандарти, изграждани с десетилетия, и поставят под риск чистотата на въздуха и водите, биоразнообразието и общественото здраве.
Затова WWF призовава гражданите да поискат защита на природата, като се включат в петицията Hands OFF Nature, а българските представители в Европейския съвет и Европейския парламент (ЕП) да се противопоставят на вълната на дерегулация.
Кликнете и подпишете тук: Петиция: Природата на Европа има нужда от защита сега | WWF
Отслабена защита срещу обезлесяването, химикалите и пестицидите
Промените не са само технически, алармира WWF. Те са част от по-широка тенденция на дерегулация. Тя включва отслабване на защитата срещу обезлесяването (в Регламента за обезлесяването), срещу химикалите и пестицидите (през Омнибуса за безопасността на храните и фуражите), преглед на Рамковата директива за водите през второто тримесечие на 2026 г. и „стрес тест“ директивите за местообитанията и птиците.
Кои регулации са в риск? Такива са например мерките срещу незаконната сеч и изискванията за проследимост на дървесината, залегнали в Регламента на ЕС за обезлесяването − първият в света закон, чиято цел е да спре обезлесяването на глобално ниво. Регламентът забранява вносът и продажбата в ЕС на продукти от гори, засегнати от обезлесяване, като изисква от компаниите да предоставя данни за геолокация. Но според някои крайнодесни групи в ЕП и национални правителства предоставянето на такива данни е „твърде трудно“.
Очаква се ЕК да публикува и Омнибус за безопасността на храните и фуражите. Изтекъл проект показва, че той значително ще отслаби защитата срещу вредни химикали, като предостави разрешение за използване за повечето пестициди, като премахне изискването държавите членки да преразглеждат най-новите независими научни данни и като удвои периода за постепенно премахване на силно токсичните пестициди след забраната им.
Компромисът с екологичното законодателство вече струва на ЕС € 180 млрд. годишноКомисията аргументира гореизброените мерки с нуждата от „опростяване“ и икономии за бизнеса, без да представя оценка на въздействието или да отчита реалната цена на замърсяването и екологичните щети. Но по данни на самата ЕК, лошото прилагане на екологичното законодателство, както и неприлагането му, вече струва на ЕС около 180 млрд. евро годишно.
Ускорено развитие на ВЕИ или правен хаос?Пакетът за енергийните мрежи допълнително задълбочава проблема, като променя изцяло правилата за одобряване на енергийни проекти. Заедно с Омнибуса за околната среда, той включва предложения за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за всички мрежови инфраструктури, проекти за възобновяема енергия, проекти за съхранение и станции за презареждане. Но предложенията създават правна несигурност, например като не се съобразяват със същестуващите процедури за издаване на екологични оценки, което неизбежно ще доведе до лошо планирани проекти, конфликти с дивата природа и съпротива от страна на местните общности. Новите правила също така ограничават правото на държавите членки да определят националните си приоритети в областта на възобновяемата енергия и позволяват заобикаляне на екологични гаранции. Това излага на риск чувствителни зони като „Натура 2000“ и свободно течащите реки, и увеличава вероятността от конфликти с местните общности.
Риск от формални екологични оценки при ограничен капацитетОсобено тревожно е предложението за нов регламент за ускоряване на екологичните оценки. Макар формално да не променя природозащитните директиви, той на практика засяга начина на тяхното тълкуване и прилагане, което противоречи на договора за функциониране на ЕС, според който само Съда на ЕС има право да тълкува директивите.
Натискът за по-кратки срокове допълнително би натоварил институции с ограничен капацитет, включително българското Министерство на околната среда и водите, и би увеличил риска от формални и некачествени оценки. WWF припомня, че само преди година експертите на МОСВ протестираха с искане за адекватно заплащане и увеличаване на персонала.
ЕК пренебрегва гласа на гражданите„Екологичното законодателство не цели да спира развитието, а да гарантира, че инвестициите не застрашават природата и здравето на хората. Но пренебрегването на близо 200 000 граждански становища, изпратени до Комисията в рамките на обществените консултации през 2025 г. за представяне на доказателства по въпросите на околната среда, подкопава доверието ни в умението на ЕС да защитава интересите на гражданите“, каза Катерина Раковска, старши експерт „Политики биоразнообразие“ във WWF.
Какво означава „опростяването“ на законите за природата за България?За България отслабването на правилата означава риск от повторение на вече познати случаи, в които законът е приложен зле – като изграждането на ветрогенератори в района на Калиакра, на един от най-важните миграционни пътища на птиците в Европа. През 2016 г. това доведе до осъдителна присъда за България в Съда на ЕС. Едно отслабване на директивата за водите пък би довело до удължаване на сроковете, в които страната ни е длъжна да постигне добро екологично състояние; например сроковете за премахване на замърсители или на вредни и опасни речни прегради биха се удължили. Би било по-лесно и изпълнението на проекти за минни дейности без нужните гаранции за качество на водите. Подобни опасения имат и сега хората в района на Своге и Брезник.