ащитена местност “Камчийски пясъци” включва най-големия черноморски пясъчен плаж в България. Тя опазва уникално съчетание от няколко вида дюни и лонгозни гори. Значението й е признато както с националния й статут на защитена местност, така и с включването й заедно с резервата “Камчия” в Европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя допълва резервата Камчия, като осигуряваше опазването на дюнните местообитания, намиращи се между резервата и морето.
Актуализирано март 2016 г.
Допълнително частично актуализирано февруари 2021 г.
Най-големият дюнен комплекс по Българското Черноморие е заплашен от унищожаване след закриване на защитената местност „Камчийски пясъци“ от Върховния административен съд по молба на частна фирма, заменила след това всички дюни в района на безценица с активното съдействие на Министерски съвет на Симеон Сакскобурготски и Министъра на земеделието и горите Нихат Кабил. Впоследствие заменените имоти са прехвърлени от земеделска земя и гори към урбанизирани земи с незаконен ПУП с решение на Министерски съвет на Сергей Станишев.
Въпреки смяната на няколко правителства единствената сериозна пречка срещу застрояването е въвеждането на временна забрана върху строителството в заменените терени. Законодателна, изпълнителна и съдебните власти в България досега не са направили нищо за цялостното решаване на проблема, за възстановяване на законността, възстановяване на държавната собственост на дюните и подвеждане под наказателна отговорност на виновните за тези нарушения лица.
Подробно описание на случая
Първа стъпка: превръщане на земя от плажната ивица от изключителна държавна в частна държавна собственост
С решение № 568 от 17.06.2005 г. на правителството на Симеон Сакскобурготски изключва от площта на морските плажове 1500 декара от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик. Част от тази територия попада в границите на защитената местност Камчийски пясъци. В същото решение Министерски съвет преобразува собствеността върху тези имоти от изключителна държавна собственост (виж АИДС 407/1998и 409/1998) в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии и Конституцията на Република България, определящи публичния характер на собствеността на държавата в крайбрежната плажна ивица и в защитените територии (чл.10 на Закона за защитените територии и чл.7 от Закона за държавната собственост).
В изпълнение на решението на Министерски съвет на 6 юли 2005 г. областният управител на Варна г-н Петър Георгиев Кандиларов издава актове за част от землището на Шкорпиловци, както и имот от землището на Ново Оряхово. С това решение част от земята се променя от изключителна държавна собственост в държавна частна и пясъчните дюни в защитената местност се превръщат в земеделска земя, пасище 10 категория.
Пак на 6 юли 2005 г. областният управител на Варна г-н Петър Георгиев Кандиларов издава акт, с който актува по отдели землища (279-284, 332) от Държавния горски фонд, като Държавна частна собственост - части от бившите къпминг Изгрев и Хоризонт. Тези парцели са на самата граница на Защитена местност Камчийски пясъци. На 6 и 7 юли 2005 г. областният управител на Варна г-н Петър Георгиев Кандиларов издава актове с който актува отдели (124, 125, 287-316, 319, 320-330) от Държавния горски фонд, като Държавна частна собственост – попадат изцяло в Защитена местност Камчийски пясъци. Това актуване противоречи на Закона за защитените територии, според който държавната собственост в защитените територии е публична.
Втора стъпка: заменки на земя от плажната ивица със земеделски земи
На 10 март 2006 г. се сключва договор РД 51-930 между Министъра на земеделието и горите представляван от Георги Стефанов Георгиев – областен директор Земеделие и гори – Варна и Рийс интернешънъл ЕАД за замяна на части на имот 999 в землището на с. Шкорпиловци с площ 407 дка, държавен поземлен фонд, тип земеползване пасища, мери, 10 категория, остойностени на 55 673 лв или 14 стотинки на м2 срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ 650 декара остойностени на 415 340 лева или 64 стотинки на м2. Новият собственик „Рийс Интернешънъл” ЕАД се съгласява да не получава доплащане за извършената замяна. При реални пазарни цени на имотите първа линия на морето стигащи до 500 лева на м2, държавата е ощетена от Министъра на земеделието и горите и „Рийс Интернешънъл” ЕАД с минимум 150 милиона лева.
Трета стъпка – заличаване на защитена местност „Камчийски пясъци”
След придобиване на собственост върху земята, фирмата „Рийс Интернешънъл” (собственост на Райфайзен банк) оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци”, поради “неясно обозначени граници” на обекта. Ответници по делото са Министерство на околната среда и водите и Министерски съвет.
С решение № 7095 от 27 юни 2006 г. тричленният състав на ВАС, воден от члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Андрей Икономов решава, че заповедта за обявяване на защитената местност е нищожна на базата на напълно формални аргументи – през 1980 г. заповедта е подписана от Председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси, като според съда само последния е имал право да обявява нови защитени територии. По този начин съда не приема мотивите „Рийс интернешънъл” ЕАД за неясни граници на защитената местност, но намира други основания да я заличи – основания, които самият жалбоподател не е изтъквал и основания извлечени от позоваване на неверни текстове на тогава действащия закон. По времето на издаване на заповедта за обявяване на Защитена местност Камчийски пясъци, компетентен орган е бил точно председателят на КОПС, съгласно Указ на ДС на НР България N2051 от 1977 г. за изменение на Закона за защита на природата и др.закони, публикуван в ДВ бр. 3 от 1977 г). Факт напълно пренебрегнат от съда. Решението е обжалвано от Министерство на околната среда и водите в срок пред 5 членен състав на ВАС, а НПО (Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците, Сдружение за дива природа Балкани, СНЦ Балкани и WWF) са присъединени, като заинтересовани страни.
На 2 ноември 2006 г. петчленен състав на ВАС председателстван от Константин Пенчев (при един глас против съпроводен с ясни и обосновани възражение срещу решението на мнозинството) заличава защитена местност „Камчийски пясъци” и обявява нейната заповед за обявяване от 1980 година за нищожна, изтъквайки, че - „недостатъчното индивидуализиране на територията на м. "Камчийски пясъци" (липса на ясна южна граница на защитения обект) води до нищожността на административния акт поради липса на "годен обект" - предмет на властническото волеизявление”. С това се отхвърлят мотивите на първата инстанция, но съда прави всичко възможно да потвърди окончателното решение за унищожаване на защитената местност. В мотивите петчленката се позовава на експертизата на вещи лица според която е „невъзможно да бъде посочена на място южната граница на защитената местност”. Вещите лица обаче не могат да направят такъв извод по простата причина, че не са били на място, а посочената южна граница е по-малко от 2 % от общата граница на защитената местност. Съдебният състав не взима под внимание факта, че „Рийс интернешънъл” ЕАД е придобила като собственост крайбрежна плажна ивица в землището на Шкорпиловци, а заповедта за обявяване на защитената местност включва землището само на Старо Оряхово (впоследствие разделено между Старо и Ново Оряхово).
Върховните съдии пренебрегват факта, че през 1980 година не е имало подробен електронен кадастър на страната, на който да се означат границите на защитената местност, но че въпреки това е имало ясна карта на защитената местност и точно изчисление на площта й. Те не се разпореждат тези граници да бъдат установени според създадената в края на 90-те електронна кадастрална система, а заличават защитената местност все едно никога не я е имало.
Четвърта стъпка: от морски плаж в пасище
Веднага след ликвидирането на защитената местност собствеността на дюните е променена от „изключителна държавна собственост“ в „държавна частна“, а начина им на ползване е променен от „морски плаж“ на „пасище 10 категория“. Това дава възможност в началото на 2007 с договор за замяна на недвижими имоти РД51-434/12.02.2007 между Министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и Мет Риъл Истейт ЕАД 1015,265 декара дюни да станат частна собственост. За целите на тази замяна те са оценени на 186 809,00 лева или по 18 стотинки/м2.
Пета стъпка: oще заменки
Със заповед РД49-170/07.05.2007 год. на Министъра на земеделието Нихат Кабил се извършва замяна на 9208,782 декара гори, собственост на Бета форест, разположение основно в Троянско, с 1364,067 декара дюни, водещи се като държавен горски фонд.
С заповед РД49-171/07.05.2007 год. на Министъра на земеделието Нихат Кабил се извършва замяна на 9356,871 декара гори, собственост на Мирта Инженеринг ЕООД, разположени основно в Своге с 1344,763 декара дюни водещи се като държавен горски фонд.
Така общо всички заменки на фирмите дъщерни на банка Raifеisen Centrobank - Австрия в този район възлизат на най-малко 4100 дка при средна цена около 4,5 лева на 1 м2. Това при минимална пазарна цена на 1-ва линия до брега стигаща до 500 лева м2 означава ощетяване на държавата в размер на до 2 милиарда лева.
Шеста стъпка: окончателно одобрение на проекта
На 28 януари 2008 г. Фирма „Мет Риъл Истет“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат №А-092 от 25.01.2008 г., с което е обявена за първи клас инвеститор за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. (Названието впоследствие е променено). Най-солидното основание е присъствието на австрийската „Raifеisen Centrobank“, 100% собственик на "МЕТ Бетайлигунгс- фервалтунгс ГмбХ" (дружество за управление на недвижими имоти), което пък е собственик на „Мет Риъл Истейт“. Според разчетите на компанията за три годишен период „Мет Риъл Истейт“ трябва да вложи 411 млн. лв. и да открие 3200 нови работни места след реализирането на проекта.
С Решение ВА-35-ЕО2008 г. на РИОСВ-Варна директорът Синан Мехмед съгласува проекта (ПУП-ПЗ) на Райфайзен банк "Камчия парк". Съгласно решението възложител на проекта е "МЕТ РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕАД, собственик на Рийс интернешънъл ЕАД, Мирта Инженеринг ЕООД и Бета форест ЕООД." Справка в Дакси показва, че "МЕТ РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕАД е собственост на"МЕТ Бетайлигунгсфервалтунгс ГмбХ", която пък е собственост на австрийската Райфайзен банк.
Със заповеди 643 и 644 от 25.03.2008 г.кмета на община Долни Чифлик одобрява проекта окончателно.
Седма стъпка: земите се изключват от горския фонд и се включват подробните устройствени планове на Ново Оряхово и Шкорпиловци
На 8 септември 2008 г. с решения №586 и №587 от 8 септември 2008 г. на Министерски съвет на г-н Сергей Станишев се променя предназначението на земите и изключването им от горския фонд с цел реализирането на инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава, че земите на „Бета Форест” и „Мирта Инжинеринг” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008 г. Мотив на решението е взето преди това решение по преценка за необходимостта от Екологична оценка № ВА-35-ЕО/2008 г. за проекта от Директора на регионална инспекция по околна среда и води – Варна, с което той постановява, че плана на проекта не се нуждае от пълна Екологична оценка защото няма вероятност да нанесе вреди на околната среда. Площта на земите и гори включени в проекта е 2703 дка, като за промяната на предназначението им фирмите ще заплатят 23 907 576, 00 лв. За извършването на компенсационно залесяване дружествата ще внесат в Национален фонд „Българска гора” над 1 671 000 лв.
На 27 октомври 2008 г. с решение №27/27.10.2008г. кметът на община Долни Чифлик отказва достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно копия от издадените от него заповеди 643 и 644 от 25.03.2008 г., на Асоциация на парковете в България, позовавайки се на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, въпреки че информацията е поискана по надлежния ред (чл. 12, ал.3) и е официална обществена информация, съгласно чл. 10 на ЗДОИ, а не информация, предоставена от трети лица.
С решение №125 от 10 октомври 2008 г. и №130 от 28 октомври 2008 г. директорът на РИОСВ Варна отказа достъп до обществена информация съответно на БДЗП и на Българска фондация „Биоразнообразие”, като отказа да предостави копие от свое решение по преценка за необходимостта от Екологична оценка № ВА-35-ЕО/2008. Мотива за отказ е, че решението касае интереси на трети лица и представлява търговска тайна! Въпросното решение не е публикувано на интернет страницата на РИОСВ Варна, както се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда. От друга страна решението на Министерски съвет от 8 септември 2008 г. би трябвало да е взето въз основа на решение по ОВОС или ЕО. Не е известно да има завършена процедура по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 на проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”.
Така за две години по времето на правителствата Сакскобурготски и Станишев четирите свързани фирми Мирта Инженеринг, Рийс Интернешънъл, Бета Форест и Мет Риъл Естейт успяват да ликвидират защитената местност „Камчийски пясъци“ и да придобият над 4000 декара дюни.
С заповед РД-668/23.08.2012 год. Министърът на околната среда Нона Караджова спира изпълнението на двата гореспоменати ПУП до провеждането на изискуемата по действащото екологично законодателство оценка за съвместимост. Спирането е мотивирано от факта, че решението на РИОСВ Варна № ВА-35-ЕО/2008, с които се одобряват тези ПУП е издадено в нарушение на действащото екологично законодателство.
Подробно описание на аферата Камчийски пясъци.
Информацията е актуализирана към март 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.
