Какво се случва с Натура 2000 в България и закона за биоразнообразието

Мотивите към законопроекта показват за пореден път неразбирането на директивите от страна на МОСВ, което е посочено в становища на организации от Коалицията.

- Административният подход заменя изцяло екологичния – предложените териториални планове за управление обхващат всички защитени зони и части от тях, които попадат на територията на една РИОСВ. Това означава, че защитени зони, чиито територии попадат в повече от една РИОСВ ще се управляват с повече от един план. Най-драстичният пример е защитена зона „Централен Балкан“, чието управление ще се определя от пет различни териториални плана, тъй като попада на територията на пет РИОСВ.
- Неефективност на използване не опита у нас за управление на екологичната мрежа. Страната ни е с голямо биоразнообразие, съответно с голяма Натура 2000 мрежа, но с малки финансови възможности. За това е нужно изграденият вече капацитет в лицето на дирекциите на националните и природните паркове да се използва максимално. Териториите на националните и природни паркове в по-голямата си част съвпадат със защитени зони, съответно парковите дирекции е логично да са техни управляващи органи. Нищо подобно няма в законопроекта, напротив - има дублиране на управляващи органи – дирекциите на парковете ще управляват парка, а РИОСВ защитената зона, като става дума за една и съща територия. Прахосничество, което не си позволяват дори и най-богатите държави.
- Премахване на независимата наука от управлението на зоните. Директивата за природните местообитания регламентираща Натура 2000, изисква създаването на мрежата да се основава изцяло на научни данни и мерките за природозащита да се определят от екологичните изисквания на видовете и местообитанията в мрежата. Към момента Националният съвет по биоразнообразие е консултативният орган към МОСВ, който се произнася за обявяването на защитени зони и приемането на планове за управление. В него влизат представители на администрацията на МОСВ и представители на научни и академични институции с експертиза в областта на биоразнообразието. Има и двама представители на природозащитните организации, за които също се изисква доказване на такава експертиза с научни публикации. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗБР предвижда функции свързани с Натура 2000 изцяло да се прехвърлят на нов консултативен орган - „Национален консултативен съвет за мрежата Натура 2000“. В него се предвижда да се включат:
„централни органи на изпълнителната власт, които имат отношение към управление на територии и акватории в Натура 2000, Националното сдружение на общините в Република България, областните управители, регионалните инспекции по околната среда и водите, национално представени браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, национално представени организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в Натура 2000, неправителствени организации, научни организации“

Прави впечатление, че научните организации са споменати последни. Преобладават организации, които нямат експертиза в областта на биоразнообразието. Въпреки това обаче от тях ще се очакват становища по „стратегически документи по управление на мрежата Натура 2000, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони“. Как точно даваш становища за видове и местообитания, за които нямаш и най-малка представа, не е обяснено в мотивите на законопроекта.

Регионална версия на комитета ще има към всеки РИОСВ под името „Комитет на заинтересованите страни“, който има функции по разработването и одобряването на териториалните планове за управление. Тук вече представители на научните и академичните организации са съвсем изхвърлени, защото не са „заинтересовани страни“, както научаваме от становището на МОСВ (2), по законопроекта.

От становището се разбира, че се предвижда създаването на научно звено, което обаче не е споменато в текста на самия законопроект, тоест няма никакви гаранции, че ще го има. Но дори и научно звено да се създаде, то ще е подчинено на министъра. Голямата разлика с представителите на научни и академични институции в Националния съвет по биоразнообразие е, че в него учените участват като независими представители.


- Изкривяване на задачите на плановете за управление. Ако плановете за управление ще отчитат икономическите и др. интереси, то с такива текстове в закона, трайно ще се предопредели техния характер, като някакви планове, които не отговарят на изискванията на чл.6.1, съответно ще подлежат на процедурите по оценка за съвместимост по чл.31 от ЗБР. Това значи, че ще искаме пари от ЕС за да приемем частични консервационни мерки и мерки, които могат да увредят зоните от което следва да се оцени техния отрицателен ефект в процедури по оценка за съвместимост.


Какви са действителните движещи сили зад законопроекта

В становището на министерството се твърди, че законопроектът цели да отговори на наказателна процедура на европейската комисия за липсата на обявяване на защитените зони и за липса на консервационни мерки по чл.6.1. на директивата за местообитанията. Самите официални документи по тази процедура, които си разменя комисията и министерството не са достъпни, за нея съдим по официалното прес-съобщение за процедурата (3), и от информацията дадена в самото становище. От него става ясно, че приемането на законопроекта е спешно, за да можем да приемем консервационни мерки и да прекратим процедурата.

Обявяването на защитени зони е регламентирано от чл.12 на сега действащия закон. Срокът за това беше шест години от приемането на списъка със защитени зони от ЕК, което за повечето зони се случи през 2008 г., тоест срокът е изтекъл преди шест години. Ако погледнем назад министерството е разполагало с общо 12 години (шест регламентирани + шест забавяне) и два финансови периода с по 200 млн лв. за ос Натура 2000 и биоразнообразие и въпреки това не е обявило зоните. Сега ни казват, че като се заложи в закона „Документ за целите на Натура 2000“ и той магически ще разреши проблемите. Въпросният документ според законопроекта трябва да определи целите „на биогеографско ниво, на ниво мрежа и на зоново ниво“. В законопроекта липсва каквато и да било процедура по разработването му.

Чернова на „Документ за целите“ бе разработена от фирма Дикон (запомнете това име) в рамките на проект по ОПОС, но той се базира на данни за природозащитното състояние от предишния период на отчитане на природозащитното състояние на видовете и местообитанията от Натура 2000 (2013 г) и заради това е неактуален. Сегашния период на отчитане изтече през 2019 г. и през него нямаше изследвания, които да определят природозащитното състояние на видовете и местообитанията. Тоест това няма да разреши проблема. Залагането на мерки в териториалните планове също няма как да реши въпроса бързо, защото тепърва има да се сформират и регламентират органите за управление, новите изисквания за плановете и тн., тоест това също отпраща нещата много напред във времето.

Наред с това от информацията в становището на МОСВ за основните моменти от наказателната процедура, не намираме нищо за органи за управление, нито за документ за целите. Истинската спешност за законопроекта са парите.

2020 г. е последната година, в която могат да се сключват договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. По нея в момента има заложени над 13 млн лв, които могат да бъдат усвоени само и единствено ако се промени ЗБР и се създадат органи за управление (4).

Предисторията на „подхода“
„Новият подход за Натура 2000“ е изработен от фирма Дикон, по проект по „ОПОС 2014 – 2020“ (5), за близо един милион лева. В становището на МОСВ се казва, че той е „широко обсъден“, но в други документи на министерството, предоставени на Комитета за наблюдение на ОПОС, се казва, че „по него няма консенсус“. Ако се проследят отрицателните становища по законопроекта, чието обсъждане тече още от 2019 г. ще се види, че те са от научни и академични институции и природозащитни организации (6),. Тоест природозащитната общност у нас не приема драстичните предложения.

Къде е процедурата и какво предстои

Законопроектът мина на първо четене в комисиите. Предстои целият процес по гледане на първо четене в пленарна зала и приемане на предложения, последвано от второ четене в комисии и пленарна зала. Опитът ни показва, че това е периодът, в който могат не само да се одобрят вече направените предложения, но да влязат и други вредни за природата разпоредби.

Необходимо е гражданите да реагират, включително ако се налага и с улични протести, за да не се обезсмисли българската част от Европейската екологична мрежа. Следете Фейсбук профила на Коалиция „За да остане природа в България“.

(1) https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2589/standpoint/ID/11363
(2) https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2589/standpoint/ID/11363
(3) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/EN/MEMO_19_462
(4) https://www.eufunds.bg/bg/opos/term/403
(5) http://2020.eufunds.bg/bg/6/0/Project/Search?Prior=F9LzePR4uK8%3D&Proc=5yQ4yg6bPLA%3D&ShowRes=True&IsProgrammeSelected=False&IsRegionSelected=False
(6) https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/01/31/3383228_i_universitetite_se_obiaviha_protiv_promenite_v_zakona/